16 август 1912, четвъртък

На този свят има положителни и реални неща и вие трябва да насочвате вниманието си към тях, да ги гледате. Под реално аз разбирам това което е неизменно, а това, което се мени, не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно.

Ние сме носители на желанията на природата. Щом й продиводействуваме, тя също ни противодействува и тъй се проявява злото, а то остава навсякъде своя отпечатък. Не може да носите в себе си лоши чувства и отрицателни мисли и същевременно да бъдете красиви. За да станете красиви трябва да имате най-благородни чувства и добро разположение. Защо страдаме на този свят? Защото се уповаваме на хора, които са подобно на нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Той ще заповяда на своите служители, които ще изпълнят волята му.

Тези тайни са известни от хиляди години и съвременното общество е високо напреднало само в механическо отношение, а в духовно то е твърде изостанало. Сегашната култура подготвя пътя на една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. Ние трябва да се стремим към усъвършенстнуване, без да правим компромис между доброто и злото да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, мо как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.

Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка, формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.

Трябва да сме умни и да не водим спор с никого. Нека бъдем толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат те ще стигнат дотам, до където е определено.

За да се повдигне светът, трябва да бъде разбрано Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна вълна, ще знаете, че сме свършили добра работа. Например, човек е скръбен, обръща се към Бога и той му изпраща помощ. За това няма нужда да разправяме и да ни знае светът. Защо да оставяме хората да се бъркат в живота ни? То е все едно да си разкрием стомаха, вените, мозъка неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им е такова и не позволява да се разриват нашироко.

Много често приличаме на онези английски моряци, които се напили на едно египетско пристанище и цяла нощ гребали в завързаната лодка, без да могат да стигнат до кораба си. Ние искаме Господ да ни благослови, молим му се за това и явно усърдно се молим но понеже сме привързани към света, не можем да получим благословението. Вярно е, трябват ни знания, а тези знания лесно не се придобиват. Гледам, повечето учени са нервни, защото искат да разкрият всички тайни и истини на природата. Не очаквайте от никой автор да ви разкрие Истината... Той би могъл само да ви намекне за нея, защото Истината открива само Господ. У вас трябва по-напред да се развие съзнанието в трите му степени будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което сега се ражда. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят, ще станат едно със свръхсъзнанието. Тялото, сърцето и умът ни ще се слеят с Христа, ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин ние ще се слеем с Бога и ще влезем в хармония с Него, защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Само по такъв начин можем да примирим нещата в света.

Когато правите някому добро, не го разтръбявайте по света. Ефектът на вашето дело ще настъпи по естествен начин, когато вие не очаквате. Гледайте в живота си никому да не причинявате вреда. Да, винаги се плаща за вредите и щетите, които причиняваме на другите. Когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото враждебността на този човек към нас, пък и въобще всички неприятности в живота си ние сме заслужили.

Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога греши. И когато някого сполети някакво нещастие и той възроптае греши. Ние, които вървим в Истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието. Да кажем, както Исус Христос казваше: Благодаря Ти, Господи, че си скрил от умните и си открил на младенците и глупавите. И наистина, Мъдростта прилича на мехур, който щом надуем, се пуква.

Христос е казал на своите ученици: Не търсете слава от хората, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл, за да ни покаже истинския смисъл на живота.

За да можем да изпълняваме Волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да разбере кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз познавам мнозина християни, които проповядват Христовото учение, но като излязат в живота, започват да твърдят, че то е неприложимо. Законът обаче е един и същ той има милиони приложения и затова не можете да намерите двама с едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е прост, но приложението му е трудно. Например, как можете да накарате двама души да бъдат в съгласие? Много мъчно. Защото омразата и безверието създават отрицателни мисли, а понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и резултатите не са сполучливи. Христовото учение не е само стремеж към I юга, най-важното в него е приложението. Защо вдигаме ръцете си като се молим? Вдигането на ръцете ни към Бога означава съединение като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата към Божествената Любов. Значи при вдигането на ръцете си ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и Неговата Любов.

За да разкрием тайната на природата, не трябва да допускаме съмнението, а за да няма съмнение е необходима светлината. Не че не може да ви се дадат доказателства. Работата е там, че и да ви се дадат, те няма да ви ползуват. Ние трябва да започнем с дома и то не с нашите деца, а с бащата и майката, които са дясната и лявата ръка бащата е дясната ръка, а майката е лявата ръка. Щом възпитате тях, вие сте възпитали целия дом. Забелязал съм, че щом сме с един човек, мислим едно, а щом се отдалечим от него, мислим съвсем друго. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилно убеждение. На такива хора искам да докажем съществуването на Бога. Но самото доказване е напълно безсмислено, защото нашето съществуване е всъщност вече доказателство за съществуванието на Бога. И вие всички имате смътна представа ia Бога, защото някои от вас си мислят, че Той е в камъните, други в дърветата. Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там. Ние трябва да разберем, че Бог съществува като един принцип, който е извън нашите възможности ia познание и съждение, който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В нашето неразбиране на този принцип понякога, неволно възприемаме отрицателни възгледи и това ни пречи да си създадем правилни представи.

Господ е Този, Който всяка сутрин ви събужда. Той е първият, Който се явява на всеки в света. Какво впечатление би направило едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че съществуващ!" Това сравнение заслужават само децата. Но като метод, той е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом се намерят на тясно, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!". Трудностите предизвикват устрем на съзнанието към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота. Ние не трябва да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото той е тъй близо, че само да протегнем ръцете си и ще го докоснем. Затова трябва да се молим с цялото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в правилния път. Ако постъпваме така, може да разчитаме, че сме свързани с небето и следователно сме полезни за обществото и за България. Ние трябва да се запалим като въглени...

Аз мога да говоря на два езика на някои с прост език, а на други с научен. На всички нас е нужна гимнастика на ума и затова трябва да наглася машината така, че всички ние да се ползуваме. Трябва да се изпитаме, готови ли сме да възприемем Истината. Около Исуса Христа имаше дванадесет ученици, но някои не възприеха мисълта, че "ако не ядат Плътта Му и не пият Кръвта Му" не могат да го последват. От нашето разбиране много зависи. Това разбиране трябва да бъде нас една подкваса и затова трябва да внимаваме, защото често правим погрешки, като възприемаме възгледи, които сама ни вредят...

Християнството е една дълбоко мистична школа и ако вие бяхте чисти, както аз разбирам, биха ви се дали доказателствата, които търсите. Те са наистина тъй потребни за живот както плодовете са потребни за дърветата. Съществуват, обаче, определени условия, при които тези знания се дават. Господ никога не е отговорил нито на една моя молитва, докато не изпълня всички условия, изисквани от мен. Бог е чисто и възвишено Същество и всяка наша нечиста мисъл го отдалечава от нас. Затова се казва: Докога ще ви търпя? Това са ниските и нечисти егоистични помисли, които карат човека да мисли само за себе си. И като излезете в света, вие виждате същото, как ще докажете на света, че сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо той да влезе в съгласие, в хармония с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите как те действуват.

Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете дори и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките му дела. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и тогава той ще прави чудеса по-големи и от тези, които Христос е правил.

Стремете се към добри мисли и само тогава бих се помолил ia вас и бих ви дал доказателствата, които искате.

В нашето общество има три закона, които ни свързват. Първият закон е: Да възлюбиш Господа, твоя Бог със цялото сърце, с всичкия си ум, с цялата си воля и душа. Вторият закон гласи: Да възлюбиш ближния си като себе си. А третият закон е: Да бъдеш съвършен, както съвършен е нашият Отец. Това са трите закона, на които почива всичко и нас тук не ни свързва нищо друго, освен тези закони.

Във всичките си дела трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякакъв страх и всяко съмнение трябва да изчезнат от вас, а те ще изчезнат, когато разберете безграничната Любов.

Понякога аз казвам на Бога, че съм готов да понеса всичко Божията Любов изисква да понасяме всички страдания, защото тя има свойството да превръща злото в добро. Следователно когато кажем: „Господи, заради Тебе аз съм готов!" да знаете, че тогава именно Господ твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам, защото всякога се поставям във вашето положение, затова не ви се сърдя. Вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, виждам моята полза от това им казвам Господи, прости им!" Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа. И докато Бог действува, всичко върви добре, а когато всичко отива в противната посока, тогава Бог не действува. Ако влезете в единство с Бога, товарът ви ще олекне и делата ви ще ви но сят радост, както се радва човек, който има Божията благословия. Например, виждате някого, че се отдалечава от света но пак живее за себе си, докато ние не живеем само за себе си, а живеем и за света. Господ казва, че тъй обикна света, та му даде своя Единороден Син. Като знаем тази Любов, ще можем и ние да се ползуваме от нея. Ние носим у нас образът и Подобието Божие, затова пророците и постниците са могли да виждат Бога.

Целта на всички мистици е единението с Бога, което постигат чрез съзерцанието в образа му, а псалмопевецът изпада във възторг пред него, пред лицето Божие. Всички тези мисли са Божии мисли и ако ги възприемем, Господ ще дойде и ще направи своето жилище у нас тъй, както Христос каза на учениците си...

Всичко това е потребно, понеже политическият възход на една държава зависи от духовното повдигане на нейния народ Съдбата на България, която тъй много ви интересува, зависи също от тази добродетел, от духовното повдигане на българския народ. И сега, когато нас ни питат, ще кажем, че този народ носи своите страдания и преди да търси правото си, трябва да научи задължението си спрямо Бога, и тъкмо това е най същественото.

Едно предприятие може някога да носи печалба, а някога може да върви на загуба. И тук възниква въпросът, защо делата на един народ понякога вървят по-добре, а понякога полошо? Защото понякога кармата му е назряла и го поставя в невъзможност да прави добро, дори да желае това. Защото знаем, че човек не идва само веднъж на земята, а и вие не сте за първи път тук. Само, че някои от вас са изостанали...

Този път, по който вървите сега, е път на изпитания. И в него някои от вас вече са загубили от своя придобит капитал и са им нужни още десет години, за да си възвърнат загубеното. Но при все това, ако изпълнявате Волята Божия, всичко ще ви се даде, защото небето е богато и разполага с много блага. Ако страдате и боледувате, то е защото сте упорити, опърничави и,своенравни, вместо да бъдете смирени и с пълното съзнание пред Бога, а не пред хората, защото само Бог е всесилен. Докато главата е на тялото, то е здраво и живо, а като се откъсне от него, то пада. Така е и с нас. Когатосме с Бога, ние се развиваме правилно и духовете ни помагат. Само, че тези духове идват понякога инкогнито като не ги познаваме, пречим им да си свършат работата и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота. Повдигат, когото повдигат и унищожават, когото унищожават. Ние се стремим към съприкосновение с това общество на духовете, защото то е „войнствуващата" и „тържествуващата църква", за която Христос споменава пред апостол Петър, като назовава дванадесетте легиона ангели, чиято помощ той може да поиска от Отца Си. За това, ако вие работите за Бога, ще искате тяхното съдействие и в интерес на вашето повдигане трябва да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тези същества. Аз искам да бъдете свободни във вашите схващания. Нещата не са тъй трудни, както вие ги правите. Трудно и лесно са относителни понятия. В това отношение вие трябва да бъдете като пророците в миналото, които не са притежавали само вяра, а и способността да виждат. И ако вие ги следвате, ще можете да кажете: „Аз познавам Господа, защото го виждам." Това означава, че вие може да имате едно по-реално съприкосновение с духовния свят. Да, вярно е, не и на такова събрание, каквото е нашето, Христос може да се прояви и вие ще го видите, но сега това още не може да стане. Вие постоянно казвате: „Искаме да видим!" Но ако искате да видите, вие трябва да се настроите така, както се настройва един музикален инструмент, за да може да се свири на него, т.е. да издава и да резонира на определени трептения. С други думи, неговите трептения трябва да резонират на вашите и вашите трептения да резонират на неговите. И сега Христос е между нас. За мен това е факт. Аз по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото в неговото присъствие тук. При все това, вие не можете да го видите, не сте настроени за това. А аз искам да се настроите и да го видите, та всички да бъдете негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през идущата година. Аз ще ви съдействувам да получите това, което желаете. Следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.

Всяка болест показва, че в сърцето на човека има нещо нечисто, а когато напълно се очистим, ще бъдем винаги радостни. Когато дойдат страданията, това показва, че Господ е дошъл при нас и ни чисти; трябва да знаем, че в такъв случай печелим. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас. Ако ангелите правеха грешки като нашите, те щяха да бъдат изхвърлени завинаги от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме, приближавайки се към онази любов, която облагородява и възвишава. Ние сме подобни на планински връх, от който слизат всички благословения за нашите братя и сестри. А като привършим развитието си на земята, ще се радваме на, Христа. Не забравяйте, че не е знанието, което ни ползува, а чистотата. Тя е едно важно условие за развитието ни и ако сме чисти във всяко отношение, ще знаем, че сме положили истинските основи на нашия живот. За да притежаваме знания, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който винаги можем да поставим в действие, и ако той не съществуваше, тялото ни не би могло да функционира удовлетворително. Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят.

Сърцето е една божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете от една чаша, то е защото трябва да принасяте плод. Нашата душа е божествен храм. Тя е вселената и единична, и колективна. Цялата вселена е една жива душа. Сърцето е основата, върху която всички зародиши виреят. Духът е настойникът, който Господ е поставил да управлява. Но сега на всички нас ни е нужно смирение, защото смирението е това, което повдига.

Нашата вяра в Бога е първата ни връзка с него. Вярата е устата на сърцето, в което чрез нея могат да дойдат всички благословения. Кое е това, което смущава хората? Хората се смущават, когато имат малко ниви, малко къщи, а напротив, когато имат много, не се смущават. Значи оскъдността е това, което внася най-много смут в сърцата. Но Господ казва: Вярвайте и никой няма да ви отнеме това, което притежавате.

Нашият Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа и като осъзнаем този закон, ние никога няма да допуснем у нас съмнението, което много лесно бихме могли да предадем на някой наш брат и да го спънем в развитието му. Вярата не е еднакво развита у всички нас и това се дължи на нашето минало, затова се иска време, за да може тя да се развие. Вярата има свои елементи у нас, които се развиват постепенно.

Казано е: Отивам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема. Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското. На вас сега е нужно това, което беше нужно на учениците, а именно, да знаете къде е отишъл Христос същото, което искаше Тома, който имаше положително отношение...

Сега настъпва една епоха най-важната в историята на човечеството и ние не трябва да загубим един от най-добрите случаи, които ни се предоставят. И като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат сметките ви и когато те се изравнят, тогава ще се види сметката на света светът ще бъде съден и на този съд ще присъствувате и вие. Когато дойдат трудностите, те ще разкрият какви сме ние. Само трудностите могат безпогрешно да посочат изпълнителя на Волята Божия. При преодоляването на трудностите вие често усещате у вас тази сила, която ви крепи, а именно тя е Христос, това е Духът Христов, който ни обединява с всички наши братя. Ние често се връщаме назад като блудния син, в чест на когото заклаха теле. Знаете ли кое е това теле? Това е нашата душа, която чака завръщането ни.